Турски гамбит

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2003


Вторият роман за руския детектив от XIX век се развиваше в доста позната среда - Руско-турската война от 1877-78 година.
Този път събитията се развиват през погледа на млада и доста тъпа руска девойка, хукнала на фронта отчасти от феминистки, отчасти от романтични подбуди. Като една от малкото жени в армията тя се оказва център на засилено внимание от страна на офицери от средния ешелон и чуждестранни кореспонденти. Така става свидетел на серия привидно случайни недоразумения и провали, които превръщат добре започналата военна кампания в скъпо струваща касапница. Следите водят към загадъчен османски чиновник, приближен на прокудения Мидхат паша и един от обектите на организацията Азазел от първия роман.
По неговите следи е насъскан Ераст Фандорин, който след трагичния край на сватбата си се е запилял в Сърбия като доброволец в руския корпус, попаднал е в плен и сега се завръща обратно на служба.
Шпионинът се справя блестящо, винаги е на стъпка пред лутащите се руски жандарми, а неговите действия струват огромни загуби на хора, пари и време. А точно то е проблема - докато руската армия обсажда Плевен, останалите Велики сили успяват да стигнат до съгласие, че Цариград и Проливите не трябва да попадат в руско владение и през 1878 след примирието от Сан Стефано Русия е изправена пред повторение на Кримската война. Отделен е въпросът, че разпокъсването на българските земи вече е започнало и след няма и 10 години ще започне поредицата от войни, въстания и погроми, които ще продължат до средата на следващия век.
Интригата не е лоша, хареса ми, че до края има няколко възможни варианта на решение.
Единственото, което малко ме подразни, е че Акунин си е свършил домашното доста през пръсти. През цялото време се обясняваше, че трябва да се превземе София, за да се продължи към Константинопол. Бърз поглед към картата би го ориентирал колко погрешна географски е идеята, а също толкова бърза справка би му показала, че тогава София е един малък град, забутан сред няколко планини и без абсолютно никаква ценност.
Определено съм очарован от поредицата - чете се много леко и приятно.

Харесах:
Щом живееш в една държава, трябва или да я пазиш, или да я напуснеш. Всичко друго е паразитизъм и слугински одумки.
***
Демократичният принцип ощетява умните, талантливите, работоспособните, прави ги зависими от глупците, некадърниците и мързеливците, доколкото те винаги са мнозинство в нашето общество.