Новопокръстени звезди

Автор: Божидар Грозданов
Издател: Кввазар
Година: 2012*

Страхотно четиво!
Романът е в същия свят, в който се развиват разказите от сборника "Неподвластните", само че векове след събитията от последните 2 разказа. Човечеството, победено и поробено от самодивите, змейовете и останалите свръхестествени създания е провело Великата война и се е освободило, а в последствие е започнало бясно да се разселва на други планети. Всъщност победата е била следствие на помоща на някои самодиви и змейове (а може би и други зъздания), но въпреки това те се превръщат на свой ред във "втора ръка" жители, въпреки несъмената полза от сътрудничеството с тях.
Както си му е редно - човечеството се е разцепило на множество фракции, като двете най-големи са на Църквата: Империята на папата и Обединението на правоверните на патриарсите. Империята каатегорично отрича самодивите и змейовете, Обединението ги държи под строг контрол, но ги използва усилено (змейовете като ударни армейски части, самодивите - за тераформиране на планети). Търканията между Обединението и Империята често преливат в откровенна конфронтация: саботажи, партизански действия и пълномащабни войни.
Поредица странни инциденти със совалки, стоварващи самодиви на светове за тераформиране подтиква Обединенито да сформира малко странен разследващ екип, почти всеки участник в който си има своите собствени тайни и планове. На други места текат различни търсения и се осъществяват отдавна готвени планове. Успоредно с това се разразява нова пълномащабна война с Империята, практически без достатъчно сериозен повод.
Сред схватки, преследвания и интрги постепенно нещата започват да застават по местата си. Малко е объркващо до към средата на книгата, защото няма достатъчно информация за свта и просто не се разбира кой и защо бие или бяга. За сметка на това пък е добре заъвртяно откъм интрига.
Може би само развръзката мъничко ме разочарова - беше, хъм, като за стандартно начало на спейс-опера.
Много ми допада продължаващото смесване на технологията със света на свръхестественото. Освен тераформирането, страхотно ми допаднаха като идеи някои от капаните, животоподдържащите системи и методите за контрабанда на таласъми. Просто света изглежда възможен и доста логично подреден.
Сега не знам какво да искам - Божидар да разкаже историята за Великата война и разселването на човечеството (което би наместило много парчета намясто), или директно да продължи нататък със сблъсъците на духовенството, змейовете, самодивите, военните и таласъмците.

Във всеки случай - искам още истории от този свят!

Харесах:
Това, че една дупка изглежда празна, съвсем не означаваше, че в нея няма нищо.
***
съдбата на всички е по-важна от съдбата на всеки
***
Човекът е даровито некадърен.
***
Губенето на време граничи с грях.
***
границата между ерес и всеотдайност бе тънка
***
Да победиш враг с цената на всичко не бе никаква победа.
***
Ако разбираха нещо, нямаше да останат в медиите.
***
Как може да се изправиш, ако не си паднал?