вторник, май 01, 2012

Азазел

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2002

Алвин преди доста време спомен, че Акунин е много лесно четим и много приятен автор. Ревюто му окончателно ме убеди да се пробвам и аз. Останах очарован.
Книгата е много приятна на няколко различни нива.
Първо - в Москва и Петербург от втората половина на XIX-ти век добиваш усещане за една космополитна Руска империя, в която руските мужици се преквалифицират като портиери, редом до тях са германски гувернантки, британски икономи, а висшето съсловие счита разговорът на френски за много шик. Много забавен беше първият ментор на Фандорин - видяло и патило ченге от старата школа, чиято основна мисия е да изкара до заслужената пенсия.
Второ - книгата е издържана в стила на приключенските романи от тази епоха: загадъчно самоубийство, усърден полицай, улично убийство, любов от пръв поглед, фатална жена, пропадащ боен офицер-аристократ, тайнствена подривна организация, преследвания, обрати, престрелки, измени и измъквания на косъм.  Само финалът с адската машина за сватбен подарък от разгроменият противник си беше от съвременните екшъни.
Трето - някак непрекъснато се присещах за Шерлок Холмс, книгата беше точно в стила на Дойл с отмятането на невъзможното. Цялата интрига напомняше за сблъсък с Мориарти, пред погледа на всеки имаше парченца от мозайката, но практически беше невъзможно да се различат, ако не знаеш какво да търсиш.
Четвърто - вероятно аз така си мисля, но имаше шегички с чекистките романи. Част от героите си бяха точно извадени оттам: с чисти умове, студени сърца и горещи ръце.
Честно казано - интригата беше малко семпла, наистина имаше доста податки какво ще излезе накрая, за да не се сети редовен читател на криминалета и трилъри откъде ще изкочи разгадаването.
Ераст  Фандорин е адски симпатичен образ. Леко наивен (все пак е на 20 и кара първа година в полицията), много умен, излишно доверчив (от това май се излекува), все още добросърдечен и изпълнен с ентусиазъм да се бори със Злото (каквото и да е то). Ще ми е любопитно да видя как ще се развие в следващите романи.
А, да - определено смятам да прочета още няколко книги от тази поредица.

Харесах:
Не, не съм богат... Но смятам, че е долно да търгуваш с късмета си.
***
Честността е за честните, а в нашите забавления няма много чест.
***
Пълно е с хора наоколо, а няма човеци.

2 коментара:

  1. Анонимен1 май 2012 г., 19:58

    Значи си ги почнал поред.. Духът на едновремешна Русия го има във всички книги (които съм чел) и ти като фен на Историята, ще се изкефиш :)
    "Коронация" за мен е ВЕЛИКОЛЕПНА, ще я оцениш и ти. Не знам хронологично коя се пада, не би трябвало да ти е далече. Още повече, че втора или трета беще 'българската' "Турски гамбит".
    Абе, за това трябваше да си говорим, не бири/ракии и слънце, и не знам кво си.. :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен7 май 2012 г., 19:36

    Мене , хич не ме грабна ,бях с доста по високи очаквания. Някак си детайлите , които ти си описал на моменти дори ме подразниха ...
    Мишев

    ОтговорИзтриване