Входът за Рая - платен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда

Година: 2003

Една от книгите на Кунц, в които действието е на ръба на абсурда, като не винаги е сигурно от коя страна.
Развиват се паралелно няколко сюжетни линии: малада жена, току-що излязла от затвора и осъзнаваща ясно пропиляния си до тук живот и започващите проблеми с алкохола; момиченце с вродени увреждания и блестящ интелект, живеещо с майка-наркоманка и втори баща - сериен убиец с пари и етика; частен детектив с купища угризения, съсипващи живота му; странно момче, бягащо от безименни убийци. Постепенно всеки се среща с накой от останалите и се заплите леко безумна история на преследване и спасяване в последния момент.
Странна книга - и ми допадаше, и ми се струваше излишно разводнена с остроумни диалози, неводещи наникъде сюжета. Определено не е от силните книги на Кунц.
Имам смътното усещане, че целта на Кунц е била основно да запознае читателите си с "утилитарната биоетика" - философско течение, набиращо според него сила в университетите в САЩ и Великобритания. Идеята на биоетиците, е че не трябва да се помога на хронично болните и престарелите да продължават да живеят, тъй като по този начин пречат на здравите да получат повече ресурси, за да бъдат по-щастливи. Малко ми напомняше за евгеникатан от '30-те години на миналия век, радвала се на доста популярност на Запад и тихомълком забравена след лагерите на смъртта през Втората световна.

Харесах:
Можеш да си мутант и пак да привличаш мъжете, ако имаш големи цици.
***
Имаше онази характерна гордост. Той я наричаше чест. Мо в наши дни честта е само за неудачници и това те кара да се гневиш.
***
-Не четете ли вестници?
-Спрях да ги чета, когато престанаха да публикуват в тях новини.
***
 амбицията ми не е по-голяма от тази на стар басет в горещ летен ден
***
Тук,  къдет о екстравагантността и чудатостта опасно се приближаваха до истинската лудост.
***
Аматьорските ѝ познания по психология се проваляха, както би се провалил някой аматьорски изработен ядрен реактор.
***
-Мен не ме е страх от кучета.
-И нея не я е страх от вас.
***
ако десет процента от кризите, за които медиите тръбят, бяха истински, цивилизацията отдавна щеше да е загинала, планетаат щеше да е само едно сметище със замърсен въздух
***
беше като картечница - думите бяха неговите куршуми, а скуката и досадата - начинът на екзекуция
***
Макар едно чудовище да е жалко, то все пак си остава чудовище.