Безсъние

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1996

Анотацията на книгата е, че действието ѝ се развива в Дери след "То" и е свързана с Тъмната кула и съдържа ключови елементи от другата история. По време на четенето освен Патрик Данвил със самдоволство намерих и парчета, прикачващи "Гробище за домашни любимци" и "Сблъсък" към опита на Кинг да обедини всички свои произведения в общ свят (всъщност - направо съм горд, става дума за мимоходом изброени трофеи ок колекцията на Случайността, които успяха да предизвикат стари спомени).
Книгата не струва. 90% беше протяжна история, нещо като обратен вариант на "То" - главните герои са пенсионери, а вместо чудовище се размотава вариант на Норните (2 откъм Планът, 1 - откъм Случайността). Цялото бръщолевене с аурите, енергийния вампиризъм, качванията по горни нива и телепатията пък неприятно ми напомиха за "Аз, грешният Иван ". На всичкото отгоре стилът е муден, многословен и на много места направо досаден.
Книгата я спасява послеслова, някяк изплува отново старият майстор-разказвач и успя макари за кратко отново да ме грабне.
Най-интересното е, че Кинг доста детайлно е описал фанатизиран (и направо откачен) пилот, който извършва самоубийствена атаак със самолет срещу религиозните му врагове (привържениците и противниците на аборта си бяха точно 2 враждуващи секти). А 9.11.2001 е само 5 години по-късно...

Харесах:
Със самотата можеше да се справи. С депресията - не.
***
Това, че остарява не означаваше да му отпуска края.
***
лягах в десет, заспивах в четири, ставах в седем и цял ден се влачех с чувството, че съм участник в кошмара на друг
***
между милосърдното мислене и илюзиите има огромна разлика
***
Отивам към лудостта - и то с експреса, не с пътническия влак.
***
В насилието нама справедливост, самодоволството не е спасение.
***
като достигнеш определена степен на оглупяване, животът ти става много труден
***
Такъв бе животът, често неудовлетворителен, нерядко жесток, обикновено скучен, понякога красив, а от време на време дори забавен.
***
изненадите са онова, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго