Аз, грешният Иван

Автор: Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 2000

Сравнително кратка книга, а доста труд ми костваше да я изчета. От една страна - определено е по-добра от предните 2, за сметка на това е почти нечетивна в по-голямата си част.
Формално погледнато - книгата е хронологичен предшественик на "Всичкият блясък на Злото" и "Приказка за непобедимото Добро", реално си е писана доста след тях и си личи.Тук авторът окончателно е простил на първообраза на Яна измяната и дори е склонен да я представя като великомъченица, "братът" Калин вече дори не е аватар на Антихриста, а най-обикновен злодей.
Явно идеята е била да се разкаже една история смесваща податки от житията на св. Иван Рилски и авторовата интерпретация на отшелник, преминаващ по "Лествицата" към Нирвана (единение с Бога). От моя гледна точка Иван Рилски прилича на шизофреник, а цялата православно-древнобългарска мистика е меко казано неразбираема.
Всъщност най-неразбираема за мен беше мешавицата, представяна от автора - от една страна прабългарите са били Учителите на света (кхъмм), защото са потомци на Зиези и от там на самия Ной, от друга - хард-православието е правилния път за духовно извисяване. Нещо не мога да си представя накуп бръщолевенията на ТангрТаНаКра комбинирани с фундаментализма на отец Николай.
Признавам си, с години съм слушал добри отзиви в клуб "Иван Ефремов" за книгите на Николай Светлев и за това подходих с големи очаквания към тях, което пък прави разочарованието много по-силно.

Харесах:
огромни сребристи дракони, красиви като детска мечта
***
така си мисли народа, когато някой бяга, значи е виновен и най-малкото един здрав пердах у се полага
***
благодарността на нищия е мехлем за честолюбието на могъщия