Автор: Робърт Харис
Издател: Обсидиан
Година: 1999
На времето не бях възхитен от "Фатерланд" (както и "Човекът от високия замък" ми се видяха доста повърностни), затова и не следя какво излиза от Робърт Харис. Все пак случайно попаднах на тази книга и честно казано - сега съм очарован. Има нещичко сходно с книгите на Мартин Круз Смит - добра смес от история, фикция, драматизъм и фатализъм.
Сюжетът е сравнително семпъл - в годините на разпад при Елцин (след преврата срещу Горбачов и преди възхода на Путин) в Москва се организира конференция с участието на западни истореици относно отварянето на съветските архиви. Един учен със спорна репутация и задъднена кариера получава странно посещение от възрастен грузинец, който след много алкохол разказва историята си - личен телохранител на Берия, бил заедно с него в дачата на Сталин когато получава удар и участвал в укриването на тетрадка с черни мушамени корици. Оказва се, че повече от 40 години по-късно следата е още гореща, а над нея се преплитата куп интереси - на историка, на амбициозен журналист, на безмилостен "ястреб" от старото КГБ и на пазителите на властта на "новите руснаци". Пътят е на север, към Архангелск, към една скрита тайна, куп трупове и умело напасната развръзка (наподобяваща "Бръмбар в мравуняка").
В мен за поредн път беше съживен спомена за най-безумния и бечовечен режим в познатата ми история - болшевишкия сталинизъм. Странно, покрай напъплилите от всички страни социалисти с техните малоумни идеи, прокламирани на висок глас, бях започнал да забравям за предшествениците им с червените знамена и наказателните отряди. Хубаво е тези неща да се помнят, защото "който не познава историята е обречен да я повтаря".
Май ще трябва да се поогледам и за другите книги на Робърт Харис.
Харесах:
В Русия миналото носи бръснач и чифт белезници.
***
когато беше леко на градус, между опиянението и забравата
***
може да се озовеш в голяма пустош, но светът е все пак достатъчно малък, за да се побере в дланта ти
***
Убийците изпитват чувство на страх и то може би по-силно, отколкото нормалните хора.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар