Маршрут 666

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Година: 2006

Книгата има един много голям плюс - не разочарова. Всичко очаквано си е на мястото, даже злодея се оказа очакваната персона.
Според мен тандемът Престън-Чайлд може доста, но в този роман много внимателно е "изцедил" материала от явно успешния предходен, като е напрвил ремикс на старите приключенски истории ала Емилио Салгари, само че е заменил джунглата с тунелите под Манхатън и са добавили малко повече екшън за цвят. Дори и това бях готов да простя, обаче експлозиите в развръзката ми дойдоха в повече. по добре да бяха каръщисали генетичката с журналиста - пак клише, но по-приемливо от измъкване на ръба на ударната вълна.
Интересно е, че за пореден път след Пропадането и Тунели се сблъсквам с идеята за субкултура, съществуваща в градските подземия. Тук става дума за колонии на бездомници, а паралелно с тях и враждените мутанти. Обаче този път доста неща изглеждаха правдиво  описани, а и в бележката отзад се посочва публикация по темата. Някак си е тъжно - високоразвита и свръхурбанизирана цивилизация не може или не желае да осигури макар и минимални грижи за индивиди с психически заболявания. За криминалните престъпници не коментирам - всеки може да наруши закона, но да останеш извън него си е личен избор.
Серията до тук ме забавлява, а и не съм във форма за нещо по-сложно, така че продължавам със следващото книжле.

Харесах:
неофициалния девиз на полицейските водолази: " Гмуркаме се в лайна, за да търсим мърша."
***
колкото повече се пъчиш в началото, толкова повече лайна ще изядеш накрая
***
неизвестна товрба на малкоизвестен автор
***
Бъркотията наоколо беше невъобразима - всеки търсеше някого и в крайна сметка никой никого не намираше.