Музей на страха

Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2002

Прежалих се да продължа с поредицата и най-после нещата живнаха. Макар и леко беше повдигната завеста над личноста на самия агент Пендъргаст - потомък на богата фамилия от интелигентни, находчиви и безскрупулни хора, в която лудостта не намалява гениалността (престарялата леля в психиатрията за престъпници я третираха като Ханибал Лектър). За втори път напоследък се срещам с описанието на "Къща на паметта" - мнемоничната техника изглежда много интересна, макар и изискваща строга самодисциплина и продължителен период на разработка.
В тази книга Пендъргаст и компанията му разследват странен случай - излиза наяве сериен убиец от края на XIX век, а в началото на XXI започват нови убийства със същия "почерк". За разлика от предходните книги тук действието определено се отплесва в Зоната на здрача. Пендъргаст прави "мисловни" разходки назад в миналото, намира проста формула за удължаване на живота с има-няма 300% и пак промени драстично бъдещето на човечеството.
Явно няма да се откажа, докато не прочета и последните 2 книги от серията.

Харесах:
Всички пари отиваха за фондонабирателни мероприятия, а събраните от тях пари се влагаха отново в такива събития в един безкраен кръг на онанистично пропиляна енергия.
***
Операта е била телевизията на деветнайсти век: шумна, вулгарна шарения, чиито сюжети могат да бъдат определени единствено като инфантилни.
***
човек може да стигне до портите на ада еднакво лесно и с малки, и с големи крачки