Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Издател: Ергон
Година: 2008
Отначалото подозирам, че тандема Престън&Чайлд обича да чете книги и да гледа филми. Просто повечето неща вече съм ги чел/виждал. За сметка на това двамата автори успяват да направят увлекателен "ремикс" от познати образи и теми.
Явно трилогията за сблъсъкът на Алойзиъс и брат му Диоген е между тази книга и "Музей на страха". Явно ще трябва да я издиря и прочета. Явно - няма да е точно сега.
В този роман Пендъргаст е по-скоро Поаро, а не Шерлок Холмс. Всичко започва в един от малкото оцелеи тибетски манастири - открадната е свещенна реликва, която от 900 години се пази в манастира. Пендъргаст, обучаващ се там с повереницата си (още една препратка към "Музей на страха") започва издирване, довело го на борда на най-новия и най-голям трансатлантически лайнер "Британия", правещ своето първо плаване до Ню Йорк. Сред камарата знаменитсоти на борда е и въпросната реликва, в ръцете на убиец. А после рязко се свърва в посока на Зоната на здрача, само че този път пропита с тибетска езотерика. Труповете валят все по-бързо, злото броди по коридорите, а към края всичко се изражда в класически филм за морска катастрофа - откачили капитани, рейд-камикадзе, паника, чест, малоумие, вълни и още трупове.
Интерсна беше концепцията за Алгозиена - "странно пресичане на неврология, математика и мистицизъм". Артефакт, изработен в Индия през Средновековието и от почти 1000 години пазен във вътрешната зона на тибетски манастир, имащ силата при взиране да изчиства човешкото съзнание от целия морално-етичен кодекс, който се напластява от раждането ни, като в резултат на това превръща личността в социопат.
Принципно нелоша книга, за мое съжаление интересните аспекти пак бяха само поразбутани, но без задълбаване.
Описанията на тибетските техники за медитация и живота в манастира много ми напомниха на "Мантрата на черепа" на Елиот Патисън, само че тази книга е на далеч по-ниско ниво.
Харесах:
лицето му изразяваше физическа решимост, морална небрежност и висока интелигентност
***
бърка упоритостта с твърдостта и "спазването на буквата" - с мъдрост
***
болния триумф на отмъщението
***
колкото повече мислеха, че можеш да направиш, толкова повече те караха да правиш
***
Всичко това, което се беше случило, беше за пари - на първо място, на последно място и винаги.
събота, октомври 30, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар