четвъртък, юли 15, 2010

Приказка за непобедимото Добро

Автор: Николай Светлев
 Издател: Светра
Година: 1996

Ако бях прочел книгата през 1996-та, може би щеше да ми допадне поне до някъде. Уви - четох я сега. В името на подкрепата на родния продукт ще кажа, че не съм очарован.
В сравнение с тази книга "Братята с Лъвски сърца" е мистика, а "Ян Бибиян" - екшън роман. Склонен съм да преглътна схематичното действие, патетичните пейзажни описания, умопормачителните имена на области като Въртопия, Сапфирия и Юесея,  дори и Неядящите дракони - с уста, но без анус.  Обаче невидимата, нематериална и безсмъртна пчеличка (?!?) Хитроний, която минава през материя но същевременно пренася микроскопични зародиши и в сюблимния момент може да се материализира и да нажили бронирани бойци - това вече ми дойде в повече.
Въпреки препратките във фабулата тази книга не носи нищо от мизантропския заряд на "Всичкия блясък на Злото".
Единственото, което ми остава, е да събера сили в скоро време и да прочета най-хвалената книга на автора - "Аз, грешния Иван".


Харесах:
Бъркаш, принце, ти можеш само да пощадиш, защото човек дарява живот единствено на своите деца...

2 коментара:

  1. Анонимен16 юли 2010 г., 0:33

    Да, тази е странна по начин, който не буди големи адмирации. Аз също помня, че не я харесах особено.

    Дано Грешният Иван да оправи впечатлението, защото мисля, че наистина си струва.

    А

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен18 юли 2010 г., 9:08

    Аз пък мисля, че Аз, грешният Иван е нескопосано подражание на Антон Дончев в езика и изразните средства. И доста се напъвах, за да я причисля към фантастиката де. По-скоро е пак подражателство на латиноамериканския магически реализъм. Но то у нас е така - като не успееш в едно, буташ се там, където номерът минава...

    ОтговорИзтриване