Автор: Робърт Джордан & Брандън Сандерсън
Издател: Бард
Година: 2010
Преди 12 години след като започнах да чета "Колелото на времето", с тази книга се чувствах като при завръщане сред стара компания в позната кръчма - всичко е горе-долу като предния път, но пък точно това ти стопля душата.
Брандън Сандерсън, нает да довърши поредицата по записките на Джордан (сам твърди в предговора, че е запален почитател на Килелото), се е справил чудесно. Действието е доста изчистено от излишните отклонения и е станало много по-динамично. Същевременно човекът старателно е тичал по почти всички линии, заплетени от Джордан в предходните 11/12 книги, та на моменти сигурно му е идвало в повече. Все пак се е справил - действието рязко дръпва напред по поставените по рано репери, ако продължи така, наистина ще завърши поредицата в 2 тома, без да претупва работата.
Приятна изненада е как са попроменени женските характери - Егвийн вече е почти симпатична, а Кацуан и Нинив - не чак толкова противни. Не знам Джордан с какви жени си е имал работа в живота, но ако последните 2 имат реални протоипи - хич не му е било лесно.
Честно да си призная - чакам с голям интерес следващия том, най-после Мат и Том Мерилин ще се върнат при Кулата Генджей, за да сритат Аелфините и Еелфините и да измъкнат Моарейн за Последната битка. Любопитно ми е дали там ще се появи отново Коляча (мраколюбеца-малкиер, комай братовчед на ал-Лан), който след "Силата на Сянката" никъде не беше споменат отново. Другото любопитно е дали там ще се сбъднат предсказанията за Матрим - че ще се откаже от едното си око, за да спаси света и ще разиграе на зарове огромен залог - май съдбата на въпросния свят. До тук Сандерсън не е пропуснал да отметне нито едно маркирано събитие, така че ще ми е любопитно и как ще навърже тези. За съжаление надали ще остане възможност отново да бъдат намесени паралелните светове, достижими през Порталните камъни.
Определено харесах книгата, ако бяха хванали този човек по-рано (наякъде около 7-ма книга), историята щеше да е доста по-добра.
Харесах:
Късметът ти е толкова, колкто е зърното ти в нивата,.
***
побеждаването не значи непременно, че ще останеш жив
***
Промяната не можеш да я избегнеш, нито да я намушкаш.
***
...не е признак на страх да подготвиш отстъплението си предварително. Просто е добра стратегия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Не мога да съм по-съгласен. Книгата е наистина добра, може би толкова добра, колкото бяха първите четири от поредицата, макар да не е коректно да се сравняват два различни стила (мен също ме дразнеше прекаленото залитане на Джордан на моменти).
ОтговорИзтриванеНаистина е жалко, че не успя да си завърши поредицата, но предполагам, че издателите са му оказали огромен натиск. И все пак, Колелото е безсмъртна класика (времето ще покаже, но според мен е така) и движението напред, което бяхме забравили в последните 4 книги, е добре дошло.