Нещо зло се задава

Автор: Рей Бредбъри
Издател: Бард
Година: 2010

Рей Бредбъри. Различен. Особен. Голям.
Като цяло - не го разбирам и затова не го харесвам много. Тазки книга ме грабна. Може би е заради историята на двете момчета и стария баща, може би заради великолепния превод на Любомир Николов, може би заради двете.
Като сюжет не е много по-различна от "Неизживени спомени" на Стивън Кинг, но като стил и усещане - не съм чел подобна. Само 280 страници, а историята започва и завършва, без да избързва или да се забавя, без да се губи или преобръща наопаки.
Много ме грабна Чарлс Холуей, старият чистач в библиотеката, мислител, мечтател и баща на Уил - единия герой на романа. Може би такъв е трябвало да бъде Гандалф, ако Толкин имаше дарбата на Бредбъри.
Нямам какво да кажа повече за книгата - толкова е добра, че не си струва да се говори за нея, просто трябва да се прочете.

Харесах:
Това е дружбата, всеки се превръща в грънчар, за каква форма ще извае от другия.
***
Беше чиста като днешното утро, свежа като утрешни цветя и прекрасна като всяка девойка, когато мъж затрваря очи и я пленява съвършена като камея върху раковината на клепачите си.
***
приличаше на гигантски магнит, който сам се е сглобил от локомотивните гробища на три континента - бутала, комини, колела и евтини, второкласни кошмари
***
Свинарят се труди два пъти повече от прасето.
***
Да познаваш - това е добро. Да не познаваш или да отказваш да познаваш - това е зло или поне неморално.