Пясъчните крале

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издател: Бард
Година: 2010

Сборникът е като олицетворение на личното ми впечатление от автора - половината неща са безлични, а хубавите много ми напомнят на вече прочетени. Разказите са почти изцяло в един свят, наподобяващ на Вътрешната граница на Резник, но нямат връзка един с друг.

• "Пясъчните крале" - разкзаът е някаква смес от "Нощна смяна" на Кинг и "Мравките" не Вербер, като липсва дълбочина на ужаса и задълбоченост в ксеноентомоличниата част, но въпреки това грабва интереса
• "Бързите приятели" - напомня ми на поедицата "Гейтуей" на Фредерик Пол, но ми беше досаден
• "Каменният град" - нещо в бълнуването за древен град на чужда раса и скрит път водещ нейде ми напомни бегло за Лъвкрафт, но също ми беше скучен
• "Нощен ловец" - повестта е писана с много желание и отново ми напомняше за Стивън Кинг, но Мартин е далеч от него
• "Свръхконтрол" - по същество си е кръстока на златотърсаческа история от XIX-ти век и разказ за зомбита, използвани като работни манипулатори - прекалено къс, но не лош
• "Уикенд във военна зона" - вече съм чел "Гладиаторите на Есмералда" и "Десетата жертва" на Шекли, макар че в това повторение на идеята поне беше вкаран опит за психологическо развитие (или катарзис, или деградация, или обикновенно откачане) на героя, доколкото е възможно в един много къс разказ
• "И седем по нивга не убивай човек" - друг хубав разказ, макар и твърде много напомнящ за "Светът се нарича дъбрава" на ле Гуин, в който религиозно-воински култ става жертва на психотронно оръжие в разгара на ксеноцид (забелязват се някои нишки, водещи към Вала от "Песен за огън и лед")

Харесах:
Защо трябва да летиш със самолет? Ако можеш да си птица?
***
Може да гледам всичко, Кароли, но не виждам всичко.
***
перфектния избор - странен човек за странна мисия
***
Нормалните хора са полунормални.