Автор: Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 1992
От години слушам за трите книги на Светлев от доста мои познати, но нещо все ме възпираше да ги започна. Накрая се "взех в ръце" и започнах. Може би все пак трябваше да си го спестя.
Най-голямото достойнство на книгата е "нацелването" на кризата от 1997-ма (макар че всъщност тя беше основно през '96-та). До тук. Нито размахът, нито резултатите бяха дори близки до описаните от автора.
Добрата част на книгата беше в заиграването с митичните персонажи и Апокалипсиса, лошата - бликащата мизантропия. Българите не сме цвете и България не е нещо особено приятно, но чак пък толкова чернилка не ни се полага. Идеята, че Злото е единственото реално съществуващо (съждение на базата, че всеки е грешен по един или друг начин - следователно Доброто е имагинерно) съм чел и някъде другаде, макар че не се сещам къде. Сцената с унищожението на света ми напомни за "Сблъсък" на Стивън Кинг, но се оказа съвсем бледа прилика.
Стилът на моменти почти ми допадаше и после веднага се появяваше поредното словесно отплесване (честно, разкапващите се тела, копрофилията, канибализма и содомията не ми се видяха като достойнства на текста).
Все пак ще прочета и другите 2 - до сега съм се справял и с по-тежки автори. Надявам се да открия какво е впечатлило приятелите ми от клуб "Иван Ефремов".
Харесах:
безмозъчните бачкачи, дето си въобразяваха, че истината за благоденствието е в труда, който сам по себе си е безсмислен
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Аз съм запазил хубави влечатления от книгата, макар че наистина е мега тежка на моменти, направо ти става гадно. А и началото никак не щади :)
ОтговорИзтриванеДругите две са много по-различни, не само от Блясъка, но и помежду си. Мисля, че би трябвало след прочита им поне едната да я броиш за голямо попадение.
А
Ще ги прочета, разбира се. Просто ще направя малка пауза, особено щем не са свързани по между си.
ОтговорИзтриване"Хищникът никога няма да се научи да преживя трева като крава, а и обратното също бе вярно", "Защото по-удобно бе да си с железна халка на врата, отколкото сам да се грижиш за себе си"...
ОтговорИзтриванеАпропо, да вметна за Н-ти пореден път, че това ми е любимият роман, писан от българин EVER. Колкото до нацелването на кризата от 96-97-а - ДОБРЕ, че резултатите и размахът не бяха близки до тези на Светлев.
Аз пробвах с друго прехвалено - "Аз, грешният Иван" и се разочаровах също. Там ясно се вижда, че Светлев копира стила и изразните средства на Антон Дончев. Лошо при това...
ОтговорИзтриване