Черният орден

Автор: Джеймс Ролинс
Издател: Бард
Година: 2007

Приятно написан и лесно четим трилър - това са основните и комай единствени достойнства на книгата. Имаше нелоша заигравка с квантовата теория и с генното инженерство, но си остана точно на ниво повърностно одраскване (а имаше много хляб в тази насока). За сметка на това имаше изобилие от клишета: американски агенти, които без да са супершпиони се справят с всичко и всеки; нацисти, бивши и настоящи, в големи количества; тайни проекти на Третия райх - няколко броя; тайни убежища на нацистки технологии - 2 броя; благородни зулуски войни - много; красива лекарка, красива джебчийка, красива физичка, красива убийца, 2 застарели британски лесбийки; генномодифицирани хора и хиени (хиените бяха по-умните, но хората им се бъркаха в работата);  много търчане по екзотични за американците места като Хималаите, Транваал и Копенхаген; игрички и стъкмистики със свастиката, нордически, келтски и семитски символи; много сляп късмет и обичайния Щастлив Край. Разбира се, то нямаше и как иначе - лошите пак бяха малоумни, а добрите - много печени.
За пореден път се замислих, колко много истории са съчинени около Третия райх и най-вече SS - то не бяха окултни чудесии, връзки с извънземни, технологични чудеса, свръххора, тайни ордени, скрити познания и какво ли още не. Явно това си остава последната (за сега) приказка за рицари и злодеи на бялата раса.
Бях леко потресен от превода - дори с моя липсващ английски знам, че dutch означава холандец, само преводачката Милена Илиева упорито цяла книга го превръщаше в датски. Също толкова ме изненада, че и редактора Иван Тотоманов е успял да пропусне набиващата се на очи тъпотия - поне от повърхностна обща култура би трябвало да се знае, че бурите са потомци на холандски заселници в Южна Африка, но може би аз имам твърде високи изисквания.
Като цяло - нищо особено, но става за четене в трамвая след работа.


Харесах:
Моралът често е първата жертва на прогреса.
***
Реалността рано или късно измерва потенциала.