Автор: Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007
Твърдо - изобщо не разбрах какво е разказвал Борис Стругацки. Май че е за предназанчението, съдбата, орисията на един необикновен човек. А може би за човека изобщо. А може би е съвсем друго.
Историята е увлекателна, но е разделена на периоди, опиващи младостта, средната вързраст и края на живота на главния герой. Интересен беше прехода от детство по време на блокадата на Ленинград, през интелигентски живот в СССР до политическа карияра в Русия. Проблемът е, че има големи помеждутъци, като ретроспективно се обясняват някои събития, драматично повлияли на развитието героя, но оставиха в мен усещането за нещо премълчано и пропуснато,
Беше интригуващо сравнението с младостта на съветски програмист с умерен дисидентски уклон и зрелостта на нов руски политик - без много скрупули и уважение. Интересно, това ли се е случило с поколението от '40-те години - пропиляна младост и разбита старост?
Харесах:
искаш ли да живееш, дай и на другите да съществуват
***
Усещането е мащеха на въображението.
Точността при глупаците заменя мъдростта.
Чуството е най-злият враг на опита.
Единственото, което великолепно заменя възпитаниеето е добродушието.
Разсъждението е организирано подражание.
Вярата и любопитството никога не се погаждат.
Завистта е дреха на вкуса.
Неспособността да изпитваш възторг е признак на знание.
Мисълта е карикатура по усет.
***
Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството - пресичането на последствията води до укрепване на причините.
***
Понякога любовта означва мълчание.
***
Има нещо дълбоко нечестно в това, е предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
***
Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.
***
колкото по-глупава е една работа, толкова по-секретна е тя
***
Не е важно дали говориш истината, важното е, колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина.
***
Искаше да го вразуми и откаже, като син, но г обиди и унизи като враг.
***
Беше зло момче с къса памет на добряк...
***
Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичамезаради това.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар