Безсилните на този свят

Автор: Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Имам проблем с късните произведения на Стругацки - не ги гроквам в пълнота и това си е, козина по човката!
Книгата носи нещо от идеята на "Понеделник започва от събота" - необикновени хора в обикновен свят, само че липсва веселата нотка на НИИЧАВО.
Хареса ми идеята за човек, "отключващ" основната дарба на всеки и малко плашещо логично беше поведението на всеки "отключен" - уютна нишичка в живота и майната му на щастието всекиму. Не съм сигурен, че разбрах края, но при Стругацки това често ми се случва.
Малко затруднява непрекъснатото прехвърляне на историята от гледна точка на различни участници плюс ретроспекции на странични истории, но пък беше интересно.
По нещо усещането за книгата ми напомни за "Трупащият тъга" на Георгий Вайнер - също е писана в нови врмена от половината на знаменит съветски тандем, също е много добра и прилича на старите произведения, но и е различна, при това осезаемо.
Хващам следващата от резерва, явно имам нужда от размисли на общи теми.

Харесах:
никога не викай на началника, викай на подчинените му и търпеливо чакай да се сети каква е работата и как трябва да постъпи
***
Разумът е нужен, за да се обясни откритието, за да го направиш разбираемо за околните, и най-вече за себе си. Самото откритие няма нищо общо с разума.
***
Няма ясна граница между търпимост и равнодушие - търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая...
***
В малки дози водката е полезна дори в произволни количества...
***
Да се бориш със сзлото е като да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.
***
Външният вид лъже, казал таралежа, слизайки от четката за обувки.
***
Няма опасни въпроси, има опасни отговори.
***
За тоталитарните държави е полезно да губят войни - веднага започват да се поправят.
***
високомерен, без да е надменен, и строг, без да е жесток
***
Беше строг човек. Но за това пък надежден като ролс-ройс.
***
Разочарованието е горестното чедо на надеждата.