Автор:
Гийермо Мартинес
Издател:
Колибри
Година:
2005
Малко пресилено е да се обяви това за роман. По-скоро е повест ти "с неочакван край". Без последното, разбира се. В камерните разкази потенциалните убийци са твърде малко, за да не се ориентира читателя.
Постройката е семпла: аржентински стипендиант по математика в Оксфорд става неволен свидетел на няколко убийства, носещи почерка на маниак с уклон към питагорейството. Интересното е, че дори и опитния следовател от полицията тръгва по тази следа, вместо да прибегне към Бръснача на Окам.
Става за четене, но не е много над средното за жанра.
Харесах:
лъгали са със средствата на истината
***
Психиатричните хипотези имат неустоима притегателна сила... Дори да са нереалистични и даже абсурдни, винаги изглеждат по-приемливо от чистите логически съждения.
***
Хората изпитват естествена съпротива, някакво инстинктивно недоверие към логическите схеми.
***
останах слисан от потенциала на внушение, който можеше да развие една привлекателна идея
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар