Изборът

Автор: Виктор Суворов
Издател: Факел Експрес
Година: 1997

Последният роман от поредицата за хипотетичната сталинова секретна служба е най-дългия и най-странния от всички.
Историята стигна до 1939-та, когато чистките сред военните и НКВД са почти приключени, а подготовката за началото на Втората световна е набрала пълна скорост.
Само че действието плавно се отплесна от досегашните разправи с поредните ръководства на чекистите към най-легендарната и най-неясна част: разузнавателната мрежа, изграждана в цяла Европа с цел подпомагане на "освобождаването" ѝ и завършване на Световната революция с глобален СССР.
В историята се появи от никъде магьосник с власт над човешкото съзнание и се сдуши със Сталин. Това за мен скапа чудесната до тук история. А иначе нея си я биваше: Жар-птицата се превърна в първостепенна фигура в историята, изпратена нелегално в Испания тя изгради със собствени сили за броени месеци собствена рекетьорска организация, събираща дългове в глобален мащаб (добре де, прекалено беше, обаче готино).
Финалът принципно беше отворен, макар и с подчертано негативна перспектива.

Харесах:
В същото време нека и не преувеличаваме, нека не наричаме нашите полигони безкрайни. Естествено, те си имат краища. Само че никой не ги знае точно къде са.
***
Колкото по-малко са живите свидетели, толкова по-лесно им е на историците.
***
Не твърдя, че внедряването в световен мащаб на трилитровите бирени халби отведнъж ще премахне всички проблеми на човечеството, но ясно е, че половината проблеми ще отпаднат.
***
Властта на тълпата винаги завършва с диктатура на индивида. Или с крах за всички.
***
Всеки по отделно е против, всички заедно са за.
***
Нека не осъждаме римляните за зверството им. Просто по онова време не са имали кинематографа. Поради техническата си изостаналост са били принудени да се наслаждават на зверството в натура, а не на широк екран.
***
Върху френския ресторант се стовари безумието на руската кръчма.
***
Отдавна искам да се цаня за заместник на дявола.