Затвори очи

Автор: Джон Вердън
Издател: Софтпрес
Година: 2012

На последния Пролетен панаир на книгата по традиция минах през почитаемия г-н Риков и както винаги не си тръгнах с празна торба. По-конкретно втората книга на Джон Вердън.
За моя изненада - тази ми хареса повече и от Намисли си число. Всъщност е добра колко първите книги на Патерсън за Алекс Крос, макар че е доста по-обемиста (и за удобство на читателя пак е отпечатана на дебела хартия).
Този път Вердън пуска своя герой - пенсиониран топ-детектив, в разследване на убийство, което на пръв поглед изглежда невъзможно за разплитане. Убиецът е ясен, жертвата - също, около местопрестъплението всичко е снимано в реално време и все пак разследването забива в път без изход. Оказва се, че с повечко мисъл и наблюдателност може да се открият нови гледни точки, носещи смущаващо разнопосочна информация. Пресявката ѝ носи предимно нови въпроси и твърде малко отговори. Изобщо интригата е на ниво, макар че почти 100 страници преди края започнах да се досещам какво пропускат полицаите.
Още една положителна страна на книгата е, че Вердън понамалил меланхоличите ретроспекции за сметка на разсеяно-преуморено препускане през ежедневието на един доста износен мъж.
С интерес ще подхвана и 3-тата книга, когато я издадат.

Харесах:
Изявлението ѝ бе драматично като първото изречение на роман.
***
Човек, който различава само черно и  бяло, се противопоставя на компромиса.
***
Няма твърда почва, на която да стъпим, освен принципите си.
***
Повечето от тях нямат нужда от терапевти, а от екзорсисти.
***
В един свят без последствия бихме направили какво ли не, но не и неща, за които нямаме желание.