Човекът със сините кръгове

Автор: Фред Варгас
Издател: Колибри
Година: 2009

Отдавна бях харесал анотациите на романите и накрая посегнах към май най-ранния хронологично. Останах много изненадан.
Стилът малко ми напомни за Жорж Сименон, но на фона на комисар Адамсберг комисаря Мегре е направо екшън-герой. Интригата е семпла (много точно спазва правилото убиецът да е сред малцината персонажи в романа), а житейските размисли - покъртително оплетени. Езикът е прекалено богат за семплото действие, малкото събития просто се губят сред словесните карамболи.

Не точно че не харесах книгата, но тя е за четене късна есен в специфично настроение. Като цяло имах усета, че чета театрална пиеса, а не криминале.

Харесах:
човешките същества не уважават предметите, които използват
***
човек не изгубва непременно самоличността си на дъното на тубичка аспирин
***
в тези нощни заведения има прекалено много хора, за да ви забележат
***
Не е сигурно, че здравия стомах ви помага да мислите правилно, но е сигурно, че болния стомах ви пречи да мислите изобщо.
***
Отдръпна се и направи кафе. Много хубаво кафе. Но което не може да замести милувката. Обаче и милувката не замества хубавото кафе.Маниакът подрежда вселената си с точност до милиметър. Иначе няма смисъл да е маниак. Манията е измислена, за да организира света, за да му се наложи, за да овладее невъзможното, за да се защити от реалността.