Краят на Империята

Автор: Алън Кол &  Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2012

Изненадан съм акк края на една спейс-опера, базирана на здравия екшън и плиткия хумор, може да бъде толкова скучен. Страница след страница празни приказки, разпокъсано действие и нелогични постъпки на героите. Единствено историята на Вечния император малко пооживява книгата, но не е достаъчна, за да я спаси от отегчителността.
Честно, слабо е дори за неособено блестящия тандем Кол-Бънч.

Харесах:
Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.
***
Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до 99%.
***
Когато имаш две същества, убедени че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик .
***
Отправил се към една мъртва система, някъде между забравеното и загубеното.
***
Заключения, основаващи се на недостатъчно данни, често можеха да са напълно погрешни.
***
Когато имаш малко, лесно си готов да го заложиш
***
Бих се чувствал объркан, смутен, изплашен дори, че ако изчезна в нощта, няма да осане никакъв знак от моето съществуване...
***
Специалността ми е да спасявам дракони и да убивам благородни девици.