Марина. Огнената роза

Автор: Карлос Луис Сафон
Издател: Изток-Запад

Година: 2010

Благодарение на библиотеката на Института "Сервантес" отново се докопах до нещичко на испански автор.
Според анотацията това е най-стария роман на Сафон. За мен лично е нещо като бета-версия на "Сянката на вятъра".
Романът е юношеска любовна история - сълзлива и сантиментална в стила на късния XIX век, комбинирана със семпъл преразказ на "Франкенщайн". Чете се бързо, при подходяща възраст и настроение може и да трогне читателя за някоя и друга сълза.

"Огнената роза" е кратък разказ, който издателство  Изток-Запад разпространяваха като безплатна притурка по време на Коледния панаир на книгата. Историята е отнесена като "изгубена" част от "Затворникът  на Рая". Разказва се приказка/притча от XV-ти век, в която инквизитор се превръща в дракон и подлага Барселона на огън и сеч. Между другото се появява план за лабиринт-скривалище за книги, проектиран от гениален майстор за последния византийски император, а мимоходом се появява и родът Семпере, потомците на който са главните герои в "Гробището на забравените книги".


Харесах:
Изчезват само хората, които имат къде да отидат.
***
имаше душа на поет-анархист и толкова остър ум, че нерядко сам си патеше от него
***
харчел повече, отколкото печели и то още преди да го спечели
***
Парите са важни само когато ги нямаш.
***
един от онези принцове без царство, които минават през света с надеждата, че някой ще ги целуне, за да се превърнат в жабоци
***
всички приказки са лъжи, макар че не всички лъжи са приказки