Библиотеката на мъртвите

Автор: Глен Купър
Издател: Бард
Година: 2009

Интересен роман, смесващ езотерика и трилър по много удачен начин.
Едната (интересната) нишка: през VIII век на остров Вектис (днес Уайт) се ражда седми син на седми син. Момчето изглежда е аутист и е изпратено като храненик в манастира на острова. В един момент приорът на манастира забелязва, че драскулките в прахта всъщност са букви, а никой не е ограмотявал детето. Експеримента води до списък с имена, градове, дати и отметка "роден" или "умрял", при това се използват всички познати азбуки (автора маалко се е увлякъл, имаше и кририлица). Проверката показва верността на списъка. Монасите осигуряват подземие, в което странния пророк да пише. След време той изнасилва една от слугините, а след още няколко години неговият сън се оказва със същата дарба. Основан е Орденът на библиотеката от група монаси на високи постове и се започва "развъждане" на пророци и разширение на библиотеката, съдържаща изписаните от тях томове с имена. През XIII век вече има над 150 пророци и 700 000 тома, изписани през вековете. И един ден те спират работа и се самоубиват. Библиотеката е консервирана и може би забравена чак до 1947. Тогава археологическа експедиция се натъква на нея и понеже ръководителят е служил в армията през войната, информацията минава през военните до върха на правителството. Доста бързо британското правителство осъзнава разрушителния ефект, който ще има тази библиотека върху обществото и предприема отчаян ход: археолозите са ликвидирани, томовете са евакуирани от острова и предадени на американците, а помещението е взривено. На свой ред президента Труман решава да покрие дълбоко тази информация и в пустинята Невада се появява легендарната Зона 51, като се пуска дезинформация за извънземни същества и технологии, които се проучват там. Всъщност се изгражда екип от учени и информатици, които за 20 години успяват да дигитализират списъците от 240 000 000 000 имена и да създадат от тях база данни, която на свой ред да може да бъде сравнявана със всевъзможни бази по света. Невъзможно е една смърт да бъде предотвратена, но пък множество смърти на определено място определен момент дават ясна индикация на правителството за очаквано събитие, както и време да се пренасочват ресурси и да се планират реакции. Проблемът е Хоризонта - 9.02.2027г. когато свършат списъците с имената и можа би настъпва Края на дните.
Втората (основната) нишка: агент на ФБР наближаващ пенсия и с познати проблеми - алкохол и жени. Някога специалист по профилиране и издирване на серийни убийци, скандал с връзка с колежка го праща в ъгъла да си доизкара годините служба. В това време започва да действа Убиеца на Апокалипсиса - неуловим маниак, изпращащ картички с ковчег и дата на смъртта на жертвите си. ФБР е в безизходица - няма следи, няма заподозрени, няма дори 2 еднакви убийства. И така старото ченге отново е хвърлено в играта, както винаги подкрепяно от досадна новобранка. Постепенно всичко се обърква - всъщност няма убиец, някогашен съквартирант на агента сега работи в Зона 51 и използвайки нелегално открадната информация прави пари от застраховки и се будалка с властите, изпращайки картички на хората, които ще умрат. Само че това изплува макар и малко случайно и екипа по сигурността на Зона 51 започва "почистване" и труповете започват да падат един след друг. В епилога всичко горе-долу се уреди и остана само да се чака Хоризонта.
Приятна книга, има издадени още 2, ще се опитам да ги издиря при възможност.

Харесах:
По-добре да гоним вятър, отколкото да си клатим краката.
***
Започна да мрази самия себе си и постоянната му усмивка изчезна от лицето му. Душата му се измъчваше и Лука се превърна в поредния сериозен монах, разхождащ се с бавни стъпки из манастира.
***
Това съм новия аз. Същият като стария, но с малко повече кръв в алкохола.