Картата на времето

Автор: Феликс Палма
Издател: Изток-Запад
Година: 2011

Доста противоречива книга.
От една страна - три взаимнопресичащи се повести с участието на Хърбърт Уелс (къде поддържащ и като главен герой). И трите - издържани като разкази с неочакван край, при това с по няколко обрата и логично построени причинно-следствени връзки.
От друга - досадно-монотонния разказ. Палма успява по уникален начин да превърне еротичните и екшън епизоди в досадно многословие. Чак заспивах на някои от ключовите моменти. И това прекаляване с обясненията под форма на писма към някой от героите съвсем ме отблъсна.
Първият разказ е следствие от действията на Джак Изкормвача. Млад джентълмен е любовник на една от убитите проститутки. След нейната смърт изпада в задълбочаваща се депресия и за да го спаси от неизбежното самоубийство, братовчед му урежда посещение при Уелс, за да се възползва от Машината на времето. Идеята е проста едно завръщане в миналото, един изстрел от упор и всичко ще се оправи. Може би...
Вторият разказ е първият предприемач, организирал посещение в бъдещето, след като Уелс жестоко е разкритикувал дилетантския му опит за писане. Комбинирането на театъра с професионалната измама е изключително успешно, само дето една от фигурите на сцената иска да бъде истинско момче, след като среща своята фея...
Третата е най-баналната: истинското пътуване във времето и парадоксите от него. Алтернативни вселени за всеки вкус...


Харесах:
нищетата винаги върви по петите на богатството
***
отправи горда и развълнувана усмивка - като маршал, който се готви да изпрати войската си на самоубийствена мисия
***
бе от хората, които са тъй болезнено горделиви, че в крайна сметка се оказват морално непобедими; тъй самодоволни, че се смятат способни да направят добре всичко, което си наумят
фантазията също се нуждае от правдоподобност