Афганецът

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Бард
Година: 2006

За пръв път чета роман на Форсайт, писан след края на Студената война. Ами все още го бива, разбира се.
Книгата е по-скоро обзор на започналия сблъсък на Запада с ислямския фундаментализъм, рязко ескалирал след атентатите 11.09.2001. Подробно и звучащо достоверно е описана схемата за противодействие на западните правителства, основана на пълното военно и технологично превъзходство и търпеливата последователна работа на фанатиците.
Описва се потенциална атака чрез отвлечен и маскиран танкер с пропан-бутан. Всъщност - това е слабата точка на историята. Екипажът е избит и подменен от муджахидини, а корабът - замаскиран като друг отвлечен и унищожен съд. Добре де, поне капитаните са описани като солидни мъже със семейства, месеци без никакъв контакт биха дали повод за вдигане на тревога у дома и издирване, което да попадне в полезрението на спец-службите, които също бройкат танкерите по оперативен сигнал.
Както и да е, не лоша интрига, не прекалено много патос, лесна читаемост. И поредно потвърждение на моето мнение, че в съвременния технологичен свят има безкрайни възможности за всеки откачалник, решил да извърши атентат.
И съгласно съвета на Христо Блажев, нещо за украса на текста:

Харесах:
стара традиция на британските политици и адвокати е да подсигуряват гражданските права на своите противници, но не и на собствените войници
***
Рай на Земята, разбира се, не може да съществува, но фанатиците винаги са били в досег с нереалното.
***
Случайните и непредвидими гафове са проваляли много повече тайни мисии, отколкото предателствата или вражеското контраразузнаване.
***
от мерки за сигурност в Третия свят отдавна не се произвеждат свръхлетливи токсични материали