Коронация

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2004

Към Акунин посегнах заради ревюто на Алвин последвалите препоръки на бира (знам, виновен съм, аз черпя първите).
Разбрах и защо. В този роман успешно се създава образът на Русия на прага на XX-ти век със задаващите се кръвопролития и бедствия, започнали още през '05-та и ескалирали със свалянето на династията Романов. Продължава се нишката от предния роман - неадекватно управление на примитивна тълпа поданици, арогантност съчетана с некадърност.
Криминалната интрига (а и историческия разказ) се води oт гледна точка на потомствения иконом Зюкин, служещ на великия княз Григорий, чичо на Николай II. Много удачно е преплетен разказ за висшите дворяни от последните десетилетия на империята, за порядките в Русия, за вижданията относно морала. На моменти тесногръдието, съчетано с лицемерие щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Започва се с отвличане, частично предотвратено от Ераст Фандорин. Прераства в заложническа драма, съчетана с политическо изнудване. Неуловимия престъпен гений доктор Линд е винаги с няколко стъпки пред полицията и дори пред самия Фандорин. И само алчността и самонадеяността на бандита удължава играта далеч отвъд разумното. И капка по капка Фандори заедно/въпреки всеотдайната помощ на иконома Зюкин успява да изгребе езерото със скъсано сито. Не че намереното в дъното на цялата история се хареса на когото и да било от участвалите, с което пък романът придоби правдоподобност.
А същевременно това бе и най-отчетливото копиране на сър Артър Конан Дойл до сега. В някакъв момент бях уверен, че неуловимия "доктор Линд" всъщност е професор Мориарти, а икономът Фрайби е самия Шерлок Холмс. Е, щеше да е прекалено, но все пак...
Май ще си почина за известно време от поредицата, започнах да усещам къде Акунин крие изненадите, а това отнема от удоволствието на четенето.

Харесах:
добрият слуга за разлика от лошия не личи веднага
***
повечето хора нямат ни най-малка представа към какво проявяват склонност и в какво е дарбата им
***
Изрядният иконом никога на нищо не се учудва. А дори да се учуди, не се издава.
***
да си изсипеш червата на огледалния паркет е постъпка абсолютно невъобразима в порядъчен дом
***
Дистанцията винаги помага да запазиш уважение.