Градът и градът

Автор: Чайна Миевил
Издател: Алтера
Година: 2012

Този път светът на Миевил е почти нормален. Ако не беше толкова шизофреничен, разбира се.
Град-държава, в който е вплетен друг град-държава. Или са се разделили на две преди много време. Или са се слели. Всъщност - никой не помни, а в историята има сляпо петно по темата. Но те са по отделно, макар и накуп. От десетки поколения жителите на двата града са учени от люлката да невиждат другия град и неговите жители и никога, при никакви обстоятелства да не отиват там, освен по нормалния начин за посещение на чужда държава. Нарушението е престъпвение и се преследва с цялата строгост от Агенция Престъпвения (местния еквивалент на Мъжете В Черно). Единствената легална връзка е в центърът на Градът и Градът, някакъв абсурден вариант на чекпойнт Чарли (но без Стената).
В тази обстановка се развива и романът. Ченге от Бешел разследва убийство, което се оказва извършено в Ул Кома. Следите водят към ултра-националисти, уеднаквисти и от двата града, исторически разкопки и градски легенди. Колкото и да е странно, но престъплението е извършено изключително внимателно, за да не се превърне в претъпвение и да доведе до намесата на Агенцията. Изплюва градската легенда за Орсини - скрития град помежду Бешел и Ул Кома, следата е отхвърлена, а някой непрекъснато подава късчета информация, за да води полицаите накъдето желае. А едно самотно ченге се инати и търси истината (честно казано, през цялото време се сещах за "Голото слънце" на Азимов.) За да намери накрая повече отколкото би искал.
Много, много го бива Миевил, надявам се скоро пак да излезе негова книга.

Харесах:
Няма толкова отчаяна теология, че да не съществува наистина.
***
градът беше от онези части на света, в които САЩ не водеха дипломация, а намръщено защитаваха интересите си
***
Усилията им да демонстрират претенциите си върху цялата улица бяха толкова неприкрити, че вместо това можеха направо да я препикаят.