Водата спи

Автор: Глен Кук
Издател: Лира принт
Година: 2012

Една от най-добрите книги в поредицата, след първата трилогия. Може би защото в нея се даваха повече отговори, отколкото се задаваха нови загадки. Дори и разказът от гледна точка на пореден нов летописец не успя да ме подразни този път.
Най-после се разбра какво е бил Черния отряд, когато е дошъл в този свят от Катовар, разбра се и каква е равнината на блестящите камъни, дори беше обяснено коя е Кина.
Сега остава да дочакам последната книга, в която всеки да си получи развръзката. Обаче Гоблин и Едноокия ще ми липсват, както Капитана, Лейтенанта и Брестака от първите книги на Север.
Определено Глен Кук е ставал все по-добър със всяка следваща книга.

Харесах:
Те бяха малки хора на големи длъжности.
***
Като повечето подлеци, той беше порочен само през по-голямата част от времето и основно за дреболии.
***
Тя беше едновременно стеснителна девица и флиртаджийка, сякаш моминското ѝ сърце внезапно е разбито. Бог очевидно оформяше мъжете така, че да налапват този тип примамка деветдесет и девет пъти от десет.
***
Не можеш да мислиш за всичко.
Но трябва да опиташ.
***
животното човек обича да си оформя предубеждения и да се придържа към тях, оставайки техен непоколебим пазител пред лицето на всякакъв разум и противоречия
***
умееше и на кипнала вода да придаде вкус, от който да ти се догади
***
Онова минало не оцеляваше никъде другаде, освен в ума ми. Което беше единственото място, откъдето исках то да изчезне.
***
Това не завърши по начина, по който се надявах, а само както очаквах.
***
Хората с много роби не се плашат от големи проекти.
***
Миналото винаги е по-добро, когато настоящето се състои от кисела мъка.
***
Истинските вярващи ще убиват и разрушават, за да защитават заблудите си.