Братството на руните

Автор: Михаел Пайнкофер
Издател: Сиела
Година: 2009

Книгата притежава 2 що-годе дорби неща: корица и резюме. Останалото е нискокачествена дестилация на стари произведения.
Хер Пайнкофер се е пробвал да напише роман, като "боцне" за главен герой сър Уолтър Скот и вплете това-онова от филма "Смело сърце". Само че е действал с демо-версия на random-генератора за "исторически трилъри" и му се е паднало: омагьосан меч, друиди, тайно братство, черна магия, шаолински монаси, зъл лорд, беден поет, красива девица. После с тесла и едра тропоска всичко това е съединено накуп. Резултатът щеше да е отчайващо плачевен, ако авторът не беше толкова демонстративно непретенциозен.
Не знам как някой се е навил да го издаде, но пък явко за всеки трамвай си има пътници.

Харесах:
За различните набюдатели истината е различна.
***
няма да решиш проблема, ако отричаш съществуването му
***
тук нямаше никкави ромаси от камък и хоросан,това си беше надгрона песен от зидария
***
Прогресът рядко бива справедлив.
***
късно не значи непременно твърде късно