Назад по линията

Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: Бард
Година: 2010

Много приятна книга. Не е особено потресаваща, но е с добър замисъл и приятен разказ.
В не чак толкова далечното бъдеще цивилизацията е претърпяла  доста промени - човечеството поне в развития Запад живее в подземни мегаполиси с контролиран климат, нравите и наркотиците са много свободни, а ефекта на Бенчли позволява пътуване назад във времето. Точно пътешествията в историята са центъра на романа: възможността за посещение на миналото дава нов поглед върху историческите събития, но и носи опастност от промяна на хода на историята. Пътешественици се придружават от времеви кирери, а патрулът на времето бди за изменения на бъдещето. В центъра е поставен младеж, който не знае какво да прави с живота си и почти случайно решава да стане времеви куриер. Неговата специалност е историята на Византия и той води богати отегчени съвременници в различни моменти от нея - кои обикновени, кои драматични. Времевите куриери си живеят добре - когато са в почивка могат да прескачат свободно назад, въртят и дребни далавери, подобряващи живота им навсякъде, понякога дори с заиграват със собствените си фантазии (кой търси как да се самоизличи чрез убийството на далечен предтеча, кой чука прабабите си). Късата кариера на главния герой е олицетворение на този живот - започва добре, а излязъл от контрол турист в съчетание с известна глупост проваля всичко.
Книгата много ми напомни за Хайнлайн от "Странник в странна страна" и "Отвъд залеза" - същият хипи-светоглед, доминиран от леки дроги и свободна любов. Времевите парадигми и парадокси бяха добре описани и обмислени, макар че фабулата не е драматична като в "Гръмна гръм" на Бредбъри или "Отново и отново" на Саймък. тази книга на Силвърбърг е някак си като далечен предходник на "Roma eterna", макар че си е тайм-фантастика, а не алтернативна история.
Колко стара е книгата усетих едва когато се подметна за "събития" от 2010, които всъщност не са се случвали, при това с тон, с който фантастите говорят за предполагаемото бъдеще. Книгата се оказа писана през 1969-та, което ми обясни доста от духа ѝ.

Харесах:
Страдам от съчетан пристъп на трънчета в задника, досада към света, запор на сметка заради просрочени данъци и смътни амбиции.
***
ако през 1935 бяха чули за естетична генетика, щяха да я сетнат за фашистко или комунистическо посегателство срещу правото на свободните хора да имат грозни деца
***
Никой не ръкоплясна на дебнещ джебчия, затова пък мнозина насърчават отявлените разбойници.
***
Децата са толкова мило откровени, нали? И във всички епохи са очарователно зли.
***
Само гаднярите, изродите, психарите и извратените отиват на такива екскурзии, което означава, е за тях винаги има опашка от чакащи.