Брат Од

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 2008

Тази книга е много над предната, но все пак не можа да ме грабне, колко първата история за Од Томас.
Виждащият призраците на останалите в нашия свят мъртъвци младеж отива в манастир в планините на Калифорния. Мястото е малко странно - към манастира има дом за деца с умствени и физически увреждания, а в мазето живее най-великия жив физик, приел монашеството и продължил с изследванията си. За съжаление, Кунц се е поддал на изкушението да прибегне до стериотипа на гениалния Джекил/Хайд, което ме разочарова. Но все пак историята не е лоша, въпреки прекаляването с диалозите, които на моменти са почти досадни.
Забавно беше, че Кунц продължава с подхвърлянията на намеци за други, неописани приключения на Од Томас, които явно са били не по-малко драматични от разказаните в романите.

Харесах:
Когато се надяваме, обикновено не се надяваме както трябва.
***
Много нещо съм научил от романите и част от него дори сеоказа вярно.
***
В нашият век не саможертвата и себеотрицанието, а себелюбието и саморазрушението са основите, на които се градят новите героични митове.
***
Ако смъртта е твоят занаят, едно оръжие не стига.
***
Човешката история е парад от глупци, в които аз съм начело и въртя палка като мажоретка.
***
-Изглеждате прозрачен, прям, дори простодушен.
-Благодаря, сър.
-Но подозирам, че сте нееднозначен, многостранен, дори сложен.
***
Любопитството ми беше узряло в нездрав интерес, а интересът беше деградирал в нещо мрачно.
***
Това беше слуховото преживяване, което всеки хевиметъл рапсод е търсил цял живот: бронзови стени от звук, които се свличат в оглушителна лавина.
***
Друго си е било в славните дни на Карлоф и Лугоши. Сегашните луди учени нищо не отбират от  мелодрама.
***
Парите и красотата са полулярно средство за защите срещу тегобите на този свят, но и двете не могат да променят миналото.