Автор: Дийн Кунц
Издател:
Плеяда
Година:
2007
Тази е по-слаба от "Чудакът Томас". Липсват хубавият разказ и интересната история, действието е твърде познато от другите предходни книги с подобна тематика (по-специално "Лицето на страха" и "Вуду").
По петите на Од Томас - младежът, виждащ блуждаещи духове и забъркващ се в каши покрай тях, е една откачена на тема вуду и паранормално красавица, водеща тройка социопати. За съжаление цялата история се сведе до банално надлъгване и клиширана битка в изоставен след бедствие хотел сред пустинята Мохаве. Кунц прибягна към употребата на "чудодейна намеса" във вид на пума, а той по принцип не е от авторите, изпадащи до подобни изпълнения за оправяне на сюжетни каши.
Ще захвана и "Брат Од", за да приключа тази поредица. Дано там да е над нивото на добре написана ширпореба.
Харесах:
Радостите на живота могат да се открият навсякъде. Далечните кътчета на планетата предлагат само екзотични начини да страдаш.
***
писането е един вид душевна химиотерапия срещу психологическите ракови тумори
***
Подигравките на приятелите са здравословни и те предпазват от глупостта.
***
Онези, които са оперирани от чувство за хумор, винаги задават въпроси.
***
Колкото е по-плитка една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат мейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.
***
все едно да кажеш, че Хитлер е бил художник, чието хоби е било политиката
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар