сряда, декември 08, 2010

Колекционерът на кости

Автор: Джефри Дивър
Издател: Ера
Година: 2000

След  И няколко червени рози реших, че Дивър става за четене, въпреки че не ме грабна колкото Джеймс Патерсън. Не се разочаровах и от тази книга, макар че явно му е от ранните произведения.
Действието се развива в Ню Йорк, където откачен убиец отвлича и убива хора по доста зрелищен начин, като същевременно на всяко местопрестъпление оставя улики, насочващи към следващото - давай шанс на полицията да разгадае посланието и да спаси жертвата. Пак има гений на криминологията, само е за разнообразие - почти напълно парализиран и използващ млада красавица вместо уолдоси.
Като цяло стилът е доста неравен, диалозите са преобладаващо дразнещи, а по средата си е почти скучно, обаче последните 50 страници оправят всичко - една от най-добрите развръзки на книги с гениални маниаци, които съм чел.
Малко ме нервираше патетично-сантименталната нишка, за сметка на това пък ми помогна да реша за себе си едно отдавнашно колебание и да стана привърженик на правото на евтаназия.

Харесах:
Човек не забелязва колко е мръсно, докато не му дойдат гости.
***
художествената литература е вестник, ойт никог не остарява
***
Проклетата тишина.Как я мразим и бързаме да я запълним с думи.
***
Колко си умен? Или не, не "колко си умен", а "за колко умен се мислиш"?

1 коментар: