Метро 2033

Автор:  Дмитрий Глуховски
Издател: Сиела
Година: 2008

След разочарованието от Здрач категорично заобикалях другите 2 книги на Глуховски - освен всичко друго анотацията загатваше за вече четен и препрочитан постапокалиптичен сюжет.
Горещото одобрение на друг запален читател, съчетано с нуждата ми от почистване на лигавицата след "Омайване" на Бюджолд ме тласнаха към проба. Успешна.
Романът започва добре, следва класическата схема на обречен форпост и отчаян вестоносец, търсещ могъщ съюзник през девет кажгоде в десета. Обаче в средата историята вече ме беше засмукала - много добре създадена атмосфера, добре описан свят, загадки, приключения и всичко подредено в онзи специфичен ритъм, който обикновено води до четене в малките часове (само и тая страница и малко от другата глава и докато стигна поне до там).
Чел съм и други приключенки истории в свят след ядрена война, този не се отличава драстично като идея, сравнително ново е добавянето на биологични оръжия към грозния пейзаж. Обаче Глуховски е успял да придаде плътност на картините си - почти можех да надуша описваните обекти.
Много ми беше забавна книгата с описание на връзките на Ленин като главен жрец на болшевиките с демони от отвъдното и обяснението на петолъчката като пентаграма, свързваща носителя - човек/машина със съответен демон, подпомагащ приносителя срещу съответната награда.
Другата голяма изненада беше развръзката. Честно казано - не очаквах в постапокалиптичен екшън изведнъж да се появи темата за Първия контакт.
Почти се изкушавам даоще утре да се снабдя с втората книга, най-малкото за да разбера нещо повече за най-тайнствената нишка - Хан, Пътеводителя и магьосниците. От друга страна - опита ми сочи, че подобно изпълнение обикновено води до разочарование или размиване на спомените.

Харесах:
вечният революционен принцип - отнемай и разделяй
***
много странно е усещането, когато те удря по главата силен, здрав мъж - не е болка, а ураган, който помита помита всичките ти мисли и изкривява крайно възприятията ти
***
Само едно нещо спасява човек от безумето - неизвестността.
***
Страшна е не самата смърт. Страшно е нейното очакване.
***
Няма защо да тъпчете трансцедентното с мръсните си войнишки ботуши.
***
Докато има хора, винаги ще смятат себе си за сили на светлината, а враговете си - за сили на мрака.
***
Този, който има достатъчно храброст и търпение да се вглежда цял живот в мрака, пръв ще види проблясъка на светлина в него.