Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Хермес
Година: 2010
Патерсън май започва да се изтърква. Ранните романи като "Целуни момичетата" и "Когато дойде паякът" бяха по-кратки, по-силни и по-изпипани като съспенс и загадка.
Поредният роман за Алекс Крос тръгва по утъпкан коловоз - Мислителя избягва блестящо от най-строго охранявания затвор в САЩ, за да изиграе мач-реванш, а отвън тим от негови почитатели сее смърт и ужас във Вашингтон. Някак твърде познато ми беше всичко.
Май по-скоро книгата се явява пролог на пресдтоящата схватка на ум и подлост между д-р Крос и Мислителя. Поне са спестени страниците със самосажъление на Крос по повод на поредната изключителна жена от вашингтонското гето, която е напуснала живота му.
Харесах:
Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?
***
надеждата и оптимизмът умират по малко всеки път, когато се случи нещо трагично и невиждано
вторник, декември 14, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар