Автор: Мартин Крус Смит
Издател: Прозорец
Година: 2008
"Паркът Горки" ми беше оставил отлични впечатления от автора. Този роман ги потвърди. Криминалната интрига е на много добро ниво, а стилът - "черен роман" от класа.
Историята забърква един упорит следовател с група бивши спецназовци - "герои" от касапницата в Чечения. Не липсва нищо - предателства, корупция, задкулисни игрички в Кремъл, военни престъпления, убийства, масови гробове от Втората световна, съспенс, трупове, американски PR-манипулатори, любовен триъгълник. Но всъщност разказът е само и единствено за Аркадий Ренко - следовател с провалена кариера и опостушен личен живот, който упорито отказва да бъде нещо различно от самия себе си.
Авторът ме изнедава с познанията си за оръжия.
Само мога да се надявам, че и останалите няколко книги ще излязат в обозримо бъдеще.
Докато четях последните 50 страници в главата ми упорито се въртеше I walk alone на Таря Турунен.
Харесах:
В Москва където и да забиеш кирката, току-виж изскочило нещо неприятно.
***
чудесата стават само по заповед отгоре
***
Тъничкият лъч на фенерчето пълзеше по пода като струйка надежда по дъното на кладенец.
***
В някои ситуации пистолетът вместо в помощник се превръща в проблем. Чудите се, безпокоите се дали да го вадите или не, кога да го използвате и как. И вместо вие той ви управлява.
***
при такава силна комбинация на патриотизъм с домашно правен алкохол току-виж Сталин се появил наистина
понеделник, декември 15, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар