Последната битка

Автор: Роман Злотников
Издател: Лира Принт
Година: 2008

Последната и най-добра книга за Грон. Почти до края Злотников спазва най-добрите традиции на приключенския роман, забърквайки интриги и контраинтриги, вярност, чест, измяна, манипулация, любов, малоумие. Накрая разбира се не издържа на изкушението да изкара армия от пустинни войни, чакащи Преродения дракон, пардон, Променения (200 000 примитивни конни войни накуп, ехаа!), вкара Грон в контакт с абсолютно непозната технология и той моменталически я грокна и хакна, но най-хубавото е, че успя да го засили към следващата люспа на Змията (и сега Казимир "Грон" Пушкевич подобно на герой на Фармър поема на странстване през световете, за да открие кой ги е направил и подобно на Коен Варварина да му се реваншира за стореното).
Бива, ама патетиката ми е в повече, или пък аз съм поостарял.
В редакцията има какво да се желае - най-набивашото се на очи е, че един второстепенен герой ту е Кремъка, ту Кремен. Отделно ГРУ означава Главно Разузнавателно Управление (на РККА), а не Държавно (государствено). Както и да е.

Харесах:
...другите ги оценяваме сравнително спокойно и горе-долу безпристрасно, а собствените си деца ги гледаме през призмата на любовта и надеждата. И влагаме в тях всички нереализирани надежди и мечти.
***
по-добре да си жив параноик, отколкото безгрижен мъртвец