Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2001
От книгите на Кинг май само "Долорес" ми е вървяла толкова тегаво. 2/3 от книгата ми бяха много тежки за четене - все едно се блъсках в рециклираната версия на "То" с добавки от "Досиетата Х" и "Пришълец". Неприятна изненада - не съм свикнал Стивън Кинг да предъвква една идея по скучен начин.
Историята за групата приятели, военните и телепатичната извънземна плесен за мен си е слаба (откровенно клиширана), особено на фона другите истории за Дери и Мейн. Послесловът намеква, че е писана в тежък период, но това не е оправдание - освен ако не е публикувана заради недостиг на пари (и други големи автори са писали глупости, за да скърпят бюджета).
Единственото, което ми хареса, беше девизът на компанията - "Нов ден, същия късмет". А единственото неочаквано и интересно беше надписът на паметника на Неудачниците от "То" в Дери: "Пениуайз е жив." Кой знае...
Харесах:
първи курс беше преди много бири време
***
мечтите остаряват преди мечтателите
***
Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".
***
Напоследък паднат ли десет сантиметра сняг, метеоролозите по радиото и телевизията го изкарват така, сякаш започва следващия ледников период.
***
бе объркал лошата слава с известността
***
Хуманитарното образование не е от особена полза, когато се стремиш да направиш кариера в армията, но все пак дава известни предимства, едно от които е да измисляш засукани фрази.
***
Едно бе разумът да ти подсказва, че нещата са се обърнали с краката нагоре, съвсем друго - истината да те халоса по челото като боксова круша.
***
поредната игра на думи, като да наричаш лайното "преработена храна", а геноцида - "етническо прочистване"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Тази е единствената книга на Стивън Кинг(а аз ги имам всичкитe), която не успях да дочета. Много долнопробна ми се видя. От по- новите ти препоръчвам "Куполът" и сборника "Малко след залеза".
ОтговорИзтриванеПодариха ми книгата за рождения ден. Бях на около 14 години, и, изненадааа, не можах да се откъсна от нея... Въпреки обема й не спрях, докато не стигнах последната страница. Атмосфера, герои, сюжет... грабна ме от самото начало. Което доказва, че различни хора, различни вкусове. Но тогава съм и бил по- малък... вероятно затова бях впечатлен. Спомням си само, че имаше някакво бясно преследване, извънземни, които проникваха в съзнанието на героите, едно момче с психически проблеми и... хм... неприятни изненади в тоалетната чиния хаха ;)
ОтговорИзтриване