понеделник, април 25, 2011

Книга за гробището

Автор: Нийл Геймън
Издател: ПроБук
Година: 2011

Разкош!
Отлична история, хубав превод на Nousha, хубав печат, корица и оформление - направо разкош!
Нийл Геймън си е майстор - в 220 страници е разказал поредната си призрачно-приказна-зловещо-фантастична история. По-слаб автор би се нуждал от поне 2 пъти повече страници и надали би постигнал и половината атмосфера на книгата.
Трудно ми е да резюмирам историята - принципно е за могъщ древен орден, борещ се със самосбъдващо се предсказание, за убийство и отмъщение, за израстване от детство към юношество, за необикновеното в сянката край нас. Просто трябва да се прочете.
Страшно много харесах Сайлъс - никъде не се казва направо че е вампир, но всичко в описанието му сочи натам (обаче пък при Геймън обикновено нищо не е това, което се очаква). Адски ми напомняше за аналога си във Вещерът на Сапковски, а пък другите светове до нашия и Почетната стража, пазеща границите ми напомни за част от "Реваншът на Тангра"  на Андрея Илиев. Интересна беше концепцията за върколаците - благодарни на Бог за своя дар те се възприемат като Божии хрътки и преследват Злото чак до Ада. Изобщо бликат толкова възможности за още истории, че друг не би устоял на изкушението, но пък Нийл Геймън никога е си е падал по доизцеждането на потенциала.
Единственото, за което съжалявам е, че не проетох тази книга във влажен и мрачен есенен ден, щеше да подхожда на атмосферата на гробището на хълма на Стария град.

Харесах:
Някои умения се постигат с обучение, други - с упражнения, а трети - с времето.
***
Това беше град, построен само за да бъде изоставен. В него бяха издялани от камък страхът, лудостта и погнусата на построилите го същества.
***
Те са като онези хора, които смятат, че непременно ще са по-щастливи, ако се преместят да живеят на друго място. Но като се преместят разбират, че почти нищо не се е променило. Където и да отидеш, не можеш да избягаш от себе си...
***
-Какво е маскировка?
-Когато нещо толкова много прилича на нещо друго, че хората, които го гледат, не знаят какво точно гледат.
***
Оставаш си все същият и това не се променя, но всъщност непрекъснато се променяш и нищо не може да се направи по въпроса.
***
животът се пропилява в живеене

4 коментара:

  1. Уникална книга, невероятна атмосфера е пресъздал. А ревюто сякаш съм го писал аз :-) Преводът наистина е страхотен, браво.

    Ще напиша и аз едно ревю тия дни :)

    ОтговорИзтриване
  2. Самият Геймън е казвал в интервю на директно зададен въпрос с директен отговор, че Сайлъс е вампир, така че тоя път е това, което очакваш :) Що нещо изчетох ЗА тази книга... На мен особено много ми харесва вниманието в паралела към "Книга за джунглата", има глави, кръстени по подобен начин, нишки в историята, стилови намигания (ако не се усещат, съм виновна аз).

    ОтговорИзтриване
  3. Магьосник е Геймън - не може да му се отрече. В момента чета "Никъде, никога, никой" и се забавлявам за пореден път с чувството му за хумор. Въпреки мрачната атмосфера.

    ОтговорИзтриване
  4. Напомни ми на "Джони и умрелите" на Пратчет, само че в дарк вариант. И именно защото ми харесаха атмосферата и персонажите...имах нужда да е два пъти по-дълга книгата. Много набързо препусна през историята и ми се стори недостатъчно времето, което да прекарам с героите и да приключенствам с тях.

    ОтговорИзтриване