Шепнещите

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2011

Конъли пак  се е върнал към поредицата за Черли Паркър и злото. Този път детектива и подкреплението му се сблъскват с контрабандна операция на ветерани от Ирак, прехвърлящи крадени антики през канадската граница за черния пазар в САЩ. Всичко в тази насока върви  лошо и става все по-зле. Намесват се местните контрабандисти, които нямат идея какво става, но се чувстват прецакани, намесва се Чарли Паркър, пуснат по неясна следа, а самите ветерани се самоубиват един след друг. Оказва се, че фракция на иракската съпротива е хързулнала на американските войници първообраза на кутията на Пандора, в която все още е затворено нещо - Шепнещите, древни демони, които от много, много време се държат в изолация в Месопотамия, но е въпрос на време, желание и познания да бъдат пуснати на свобода. На сцената има зомби с особено чувство за справедливост, в огледалата се отразява самото Зло, а до Чарли се изправя за равновесие Колекционера/Кушиел.
Книгата е с много добро темпо - никакво време за Паркър да вземе инициативата, той просто търчи из северния край на Мейн в опит да разбере какво става. Много добре са описани и сцените на конфронтация между различните фракции - никакви протяжни планове, никакви сложни схеми и измъквания на косъм, само брутално насилие.
Конъли доста говори на една вече познта тема - посттравматичните разстройства на ветераните. Изглежда американците правят някакви опити да не се повтори "виетнамския синдром", но май единствената разлика ще е в мащаба на самоубийствата сред ветераните.
Книгата е от добрите истории за Чарли Паркър, но аз все още чакам да се придвижи напред неговата собствена история.

Харесах:
Човек свиква с необходимостта да жертва малко от достойнството си, за да продължи да живее както му се иска.
***
Човек разбира че е рухнал, само когато рухне.