Зеленият път

Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Година: 2000

Реших да посегна отново към романите на Стивън Кинг. Някак си като пристратяване са - знам, че съм отминал фазата, в която изчитах всичко в седмицата на излизане, знам че с години мога да не посегна към тях, и все пак остава винаги неясния копнеж дали отново ще изпитвам същата тръпка както в ученическите си години.
Е, никога не е същото, но пък романът не е лош. И дори не е близо до добрите му.
Историята за затворник и изкупление беше прекрасно развита в "Изкуплението в Шоушенк". Това някак напомня като супа от кокалите, след като мръвката е отишла във фурната. Колкото и да е странно, единственото хубаво за мен е мишката - всички останали герои в историята са ужасно предвидими и праволинейни. Добрият затворник е Добър, лошият - Лош, надзирателите са очаквано посредствени, а подлецът е здраво прецакан. На моменти нещо в разказът на стршият надзирател събуждаше спомени за "Долорес" (според мен най-гадната книга на Стивън Кинг), но за щастие няма по-сериозни прилики.
Честно казано , книгата става за четене, но не и за запомняне. Определено авторът е писал много по-добри книги.

Харесах:
пикаенето на открито е едно от удоволствията на живота в провинцията, което което поетите никога не успяват съвсем да проумеят
***
Съжителството с него беше все едно да се опитваш да свалиш детонатора на бомба, докато някой зад гърба ти бие чинели.
***
беше гений в откриването на работа, която да не свърши
***
на света няма канал, който да си спомня, че водата е текла по него, след като дъждът е спрял
***
не се страхуваше от това, че нарушава правилата - боеше се единствено да не го хванат, като ги нарушава