Автор: Джеймс Патерсън & Майкъл Ледуидж
Издател: Хермес
Година: 2011
Първата книга на Патерсън извън серията за Алекс Крос, която чета. Кратка, четивна, ненатоварваща и издържана в стила на посредствените трилъри - много зрелище в преследването, много сляп късмет в развръзката.
Сюжетът е прост - един добре обучен бивш войник с много пари започва да убива по предварително изготвен план. Подир него хуква цялата полицейска сила на Ню Йорк начело с бивш агент на ФБР - вдовец, отглеждащ сам 10 (десет) осиновени деца (май Патерсън има някаква натрапчива мания на тема самотни силни мъже, които преследват психопати за отмора от отглеждането на глутница хлапета). На няколко пъти убиеца се измъква на косъм в стил "Владо Шофьора" (точно - стреляйки с пистолети в двете ръце). Прецакан в ендшпила (ченгето все пак успява да рабере кои са последните мишени и да ги "покрие"), психопата посяга на многолюдната челяд и взима самото ченге за заложник, в опит да довърши мисията си в стил "последно 10". Естествено - отчаянието и Господ си дават своя принос и Голиат е победен дори и без прашка. Като за 270 страници - съвсем приемлива история. Дори и бяха направени опити да бъде вкаран малко модерен стил - смартфони, чат-рум, жаргон. Досетих се какво всъщност става покрай наскоро изплувалите спомени за "Шепоти" на Дийн Кунц.
Единственото, което наистина ме забавляваше беше полицаят - овдовял преди година, претрупан от работа, смазан от непрестанни грижи за децата и въпреки това инатящ се и непредаващ се. И съвсем разбираемо - всяка жена наоколо му се виждаше между привлекателна и много хубава. Вица за поручик Ржевски ще го пропусна. :-)
Харесах:
единствената панацея за мрачната реалост по улиците е освежаваща студена бира, душ и легло
***
Парите са отпадъчна хартия с напечатанивърху нея цифри.
***
да си богат е много скъпо удоволствие
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар