Тамплиерът магьосник

Автор: Пол Дохърти
Издател: Еднорог
Година: 2010

Пол Дохърти е автор, който от години уважавам и въпреки това последователно пропускам да чета. Нямам логично обяснение, най-малкото защото неговите книги винаги много са ми харесвали - чудесна смес от история и криминална интрига, с лек език и чудесен разказ.
С тази книга се сдобих покрай отличната инициатива Разменям... Мое за Твое - възможност да размените своя книга за нечия друга. Аз подходих малко скептично, но така или иначе имах допълнителни бройки на "Телепорт" и "Килн хора", а пък на място изборът се оказа иненадващо голям. Честно казано - очарован съм, това би трябвало да стане поне ежегодно събитие.
Романът се оказа втори от поредицата "Тамплиерите" (с първия вече се снабдих, тия дни ще го прочета и него). В Светите земи се случва нещо недобро - изглежда в Йерусалим се практикува черна магия с човешки жертвоприношения, а следите водят към тамплиерите. В Триполи сякаш от асасините е убит владетелят на града, което става повод за клане на населението от страна на кръстоносците. Един рицар от рода дьо Пайен е навсякъде и не успява да разбере какво става, тъй като дори и собствения му Велик магистър го ползва като пионка, пращайки го на дипломатическа мисия сред асасините без реална информация. След куп битки и обсадата на Ашкелон странна група тамплиери и придружители отива в Англия по следите на неуловим отстъпник от Ордена на Храма, за да се натресе в гражданската война там - хем не взимайки страна, хем опитвайки се да разшири влияните на тамплиерите. Там вече нещата стават по-очаквани - горски засади, улични схватки, отровителства. В един момент се досетих какво става и кой кой е, което не ми развали удоволствието от развръзката - не бях отчел висшата политика, провеждана подмолно от страна на папата.
Отново се сблъсквам с очарованието на историята на тамплиерите - 200-годишната им история е стрхотна смес от подвизи, глупост, величие и недалноводност, а падението им - жестоко и неочаквано. Понякога се замислям, че тяхната организация е в известен смисъл е била предходник на днешния ЕС - наднационална, осигуряваща свободен трансфер на капитали през границите, с единни правила в различните краища, собствена дипломация, икономика и военна мощ. И разбира се - обект на омраза от от страна на всички локални вождове, усещащи по-силната конкуренция. А може би само така ми се струва.
Хубава книга на добър атвор.

Харесах:
Само защото една жена има мамещи очи, това не значи, че е уличница.
***
Ще следваме безмилостния мъж с жестоко минало и кратко бъдеще.
***
Няма нищо по-опасно от идеалист, който се е пробудил, за да види суровата реалност на живота.