Реваншът на Тангра

Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Година: 2008

Четох този роман преди година и половена по-рано. Сега прочетох и "официалната" версия (признавам си, преди години при подобни обстоятелства прочетох "Царска заръка" и "Пълноземие" на Никоай Теллаов и до ден днешен не съм чел печатните издания). Романът успя да ми хареса страхотно и двата пъти. Историята, предадена от гледните точки на трима участници - Атила, потомъка му от нашето време и потомъка на прабългарските богове е великолепно приключение, което с по нещо успя да ми напомни за "Хрониките на Амбър" на Зелазни и "Донеси ми главата на принца" на Зелазни&Шекли, без при това да породи до болка познатотот ми усещане "това вече съм го чел". Като добавка - хапливия хумор на автора и добре описаните бойни сцени (абе хубаво е, че има поне един автор на фентъзи, който не просто е да е чувал къде се хваща оръжието, а знае, че думите стратегия и тактика не са синоними), така че четенето си е удоволствие. Единственото, което не разбрах със сигурност - "годните" души на верующите за храна на боговете ли служат?
Иска ми се да вярвам, че картите ще бъдат раздадени още веднъж и може би този път българите ще ги изиграем по-добре...

Харесах:
Акашовите записи са киното на боговете - тези воайори от уж по-добрия свят.
***
Макар че мога. Да кимам. Да лъжа. Да се съгласявам. Да я заблуждавам.
Мога. Но не искам.


П.П.
Държа да призная, че съм изключително поласкан от включването ми в списъка с хората, на които се изказва поименна благодарност в посвещението на книгата. Ще се рвеванширам при първа възможност в посочено от автора питие.