Призрачните бригади

Автор: Джон Скалзи
Издател: Бард
Година: 2008

Много харесах предната книга - Войната на старците, така че очаквах с голямао нетърпение и малко притеснение тази (нямаше да е първия автор, оплескал добра история с калпаво продължение). За моя радост - тази книга също е отлична. Слази си признава в Послеслова, че е използвал идеи от други произведения и според мен се е справил отлично, историята е логична, интересна и почти няма слаби места (е, освен поредното невъзможно бягство от плен на Добрите). Много ми допада умереността на Скалзи - двете книги до тук се разказват от различна ограничена гледна точка, неговата вселена е добре описана вив "видяната" до сега част, но има податки за още доста неразкрита информация. Балансът между екшън, техника и морал/етика/философия е добър, може би малко в повече е вярата в индивида и правата му. Подхвърлените мимоходом задявки с Дъглас Адамс, Звездни войни, Робърт Хайнлайн, Дейвид Брин и Орсън Скот Кард ми харесаха. Замислих се каква ли серия космическа опера ли би могъл да създаде тандем Скалзи-Лукяненко?

Харесах:
Нямаме нищо против, когато опонентът ни се явява с пушка на бой с ножове. Тъкмо ще ни е по-лесно да му изтръгнем сърцето. Или каквото е там, за да изпомпва кръвта.
***
по добре да молиш за прошка, отколкото да чакаш за разрешение
***
Това е проблемът с хуморът на живородените. Винаги се основава на предположението, че някой е идиот.