Дзур. Джегала. Йорич

Автор: Стивън Бруст
Издател: Бард
Година: 2011

Преди години бях останал с добри впечатления от поредицата за Влад Талтош, най-вече заради черния хумор и приликата с романите на Дашиъл Хамет.
От предните томове помня, че винаги един роман е много слаб, друг - посредствен, а трети - добър. В този том има 2 посредствени и един, който всъщност е раздут разказ. И 3-те са построени на принципа на игрите тип Quest - главния герой обикаля в определен район, говори с всеки, койтo не e NPC и постепенно успява да натрупа информация, за да разбере какво става и какво да направи. Никога не успях да харесам Quest-овете.

• "Дзур" - това би трябвало да е разказ, нещо като допълнение и продължение на романа "Исола", само че е раздут по обем с много приказки и твърде досадни кулинарни интродукции на всяка глава.
• "Джегала" - бягайки от отмъщението на дома Джерег, Влад се замъква на Изток, в земите на човеците и от скука се опитва да намери роднините на майка си. Попадайки в едно малко градче - световния производител на хартия, се оказва камъчето, преобръщащо местното равновесие на силите межту графа, Търговската гилдия и Сборището на вещерите. Ако разказът беше по-стегнат, щеше да е по-добре, твърде голяма част от действието е заета от вътрешните монолози на героя и второто му "аз" - джерега Лойош.
• "Йорич" - в началото бях почти убеден, че Бруст е решил да напише първия фентъзи-съдебен трилър, но после всичко се насочи в познатото русло на ходене и говорене

Романите се четат бързо, но за съжаление съм забравил сетинга на света, трябваше в движение да си припомням или да преоткривам правилата, героите и взаимоотношенията. Най-хубавото се оказаха последните страници - шегички с други автори и фентъзи клишета.

Харесах:
изчезна там, където отиват келнерите и кредиторите, когато не са пред теб
***
Нещата, които не се плашат от нищо, ме плашат.
***
Най-добрият начин да контролираш нечии действия е да контролираш информацията, въз осонова на която той взима решенията си.
***
когато алчинте нямат от кого да грабят, освен от отчаяните
***
Под Държава имаме предвид онова обществено тяло, което притежава монопола върху прилагането на насилие в определен географски район и има силата и властта да определи как и по какъв начин, и при какви обстоятелства този монопол ще бъде делегиран, оторизиран или възложен на други групи или индивиди.
***
Някои удоволствия не остаряват и смъкването на ботушите в края на дълъг път е едно от тях.
***
обичат да правят всичко по-голямо, отколкото трябва да е, предполагам, за да те накарат да се чувстваш по-малък, отколкото искаш да си
***
ако поставите войници в положение, в което цивилното население е врагът, трябва да очаквате, че ще се отнасят с населението като с враг
***
Една глупава личност може да направи само определени, ограничени видове грешки. Кръгът грешки, достъпни за един умен човек, е много по-широк. Но за онзи, който знае колко е умен в сравнение с всеки друг, възможностите за истински идиотизъм са безгранични...
***
Законът е отражение на обществото, справедливостта е отражение на идеализацията на това общество.
***
Ние сме това, за което се тревожим.