Престъпен ум

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2014

Склонен съм да приема книгата като отдаване на почет от добър майстор към голям майстор.
Този роман за Робърт Хънтър беше може би най-зловещия до тук, но пък беше и чиста проба преработка на "Мълчанието на агнетата" на Харис.
Случайна автокатастрофа насред нищото в средния запад дава ан на случайно присъстващия местен шериф да арестува мъж, в чийто багажник има трязани и обезобразени женски глави. Арестантът е прехвърлен ФБР заради сигурното премивана през щатски граници. Самоличността му е почти сигурно фалшива, но няма никаква следа кой е. Агентите удрят на камък - заподозрения има невъзможно здрав самоконтрол и три дни дори не продумва. Докато накрая сам изисква присъствието на Робърт Хънтър.
След събитията в предния роман детективът от полицията на Лос Анджелис Робърт Хънтър се готви за заслужена ваканция на Хаваите. Но часове преди полета е привлечен от ФБР в текущия им случай. Защото арестувания е неговия съквартирант и приятел от времето на следването в Станфорд, с когото са спрели да оддържат връзка преди 25 години.
2/3 от романа беше игра на котка с мишка между убиеца и разпитващите го. Картър е уловил силната част на диалозите на Харис, но се впуска в повече многословие. Неговият Лушъс не успява да бъде толкова злокобен колко д-р Ханибал Лектър.
Останалата 1/3 беше малко очаквания комплициран опит за бягство на злодея. Признавам, примамката в лицето на последната все още жива жертва ме изненада, но пък за анонимния помощник бях сигурен още преди развръзката.

Харесах:
Ако лъжеш, използвай колкото е възможно повече верни факти - реални хора, имена, описания, места, времеви рамки и така нататък. Запомнят се по-лесно и ако се наложи да разкажеш историята си по-късно, намаляваш шанса да те хванат.