Кръвен обет

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2015

Благодаря, Тал!
Отдавна ми се четеше свястно написана история, обедиянваща фентъзи с алтернативна история. "Божиите монархии" бяха обещаващи, но излязоха 2 от 5. Крис Бънч и неговият "Крал" също имаше потенциал, но остана неразвит достатъчно.
Поредицата "Барутният маг" стартира повече от обещаващо. До сега е издадена трилогията, но може би предшестващите истории и добавките също ще се появят.
Сетинг: свят с физически закони като нашите и магия. Някога групата могъщи магьосници предеи е призовала всемогъщо същество или бог (или свръхнадарен магьосник) на име Крезимир, за да преподреди света. После са се включили и неговите 9 братя и сестри (обаче официалната религия споменава само 8 от тях). Създадени за Деветте кралства - държави, всяка една носеща името на един от бога и обявените за светци негови братя и сестри. Всяка държава се управлява от кралска фамилия, подкрепяна от кабал (група магьосници, обвързани с монарха на живот и смърт чрез магическа повеля). След като Крезимир и част от фамилията ми с заминали от този свят, а останалите богове/светци са изчезнали от сцената, е започнало Помрачаването - период на жестока война между Деветте кралства и предеите. Загинали са милиони хора, а много познание изчезнали в руините. След края на войните векове на относителен мир са дали просперитет на човечеството, науката се е развила, появили са се нови технологии. Откриването на барута води до появата на барутните магове - хора, които могат да палят барут дори и от растояние, да наосчват енергията от него, да поглъщат барут, за да изпаднат в барутен транс - състояние на изострени сетива и усилена физика. Обичайните магьосници, наричани Привилегеровани, считат барутните магове не за Чудаци (хора с определан дарба и трето око, но без достъп Отвъд), а за мерзост и ги преследват. Все пак един крал на Адро е видял потенциала на барутните магове и им е дал възможност да служат в неговата армия, водени от фелдмаршал Тамас - военен гений, прагматик и могъщ барутен маг.
Историята започва ударно - сред кръв и трупове на магьосници, избити от барутните магове на маршал Тамас в извършващия се в момента преврат срещу монаха на Адро. Маршалът е прагматичен войник със строен план, до разсъмване е арестувана по-голямата част от висшите благородници, а през деня гилотините зарабоват. Очакваното въстание на роялистите е оглавено от стар, опитен генерал и нещата се закучват, но силата е на страната на армията на Тамас, подкрепена от останалите съзаклятници: висш духовни (църквата), градския управител (администрацията), шефа на единствения работнически профсъюз (синдикат и в другия смисъл), ректора на университета (инелектуалците), водачката на наемниците, шефа на местния престъпен свят. Земетресение и бове сриват голяма част от града, но това дава шанс да се започне мащабна програма за възстановяване, привличайки одобрението на народа. С което завършва фаза едно, която е и най-лесната.
Фаза две: обезглавеният крал е ошушкал всички финанси, лични и обществени, натрупвайки колосален дълг. В опит да се изсули от плащанията, той е бил на ръба да подпише договор с Кез (съседна, много по-голяма и по-мощна страна от Деветте), който ще превърне Адро в колония. Това е и повода заговорниците да се обединят и да извършат преврат. Сега Кез идва за своето. Адро и столицата му Адопещ са инфилтрирани в продължение на десетилетия от мащабна шпионска мрежа, в страната действат Привилегировани и пазители (изменени с магия хора, превърнати в живи бойни машини). Огромна армия щурмува планинските укрепления, прикриващи граничните проходи между двете страни без оглед на загубите. В самия съвет на бунтовниците има поне един предател, а в обкръжението им са повече. Фелдмаршал Тамас има лична вендета с Кез - жена му, също барутен маг, е била екзекутирана по заповед на краля на Кез. Според непотвърдени слухове двамта ѝ братя и Тамас са извършили неуспено покушение срещу краля.
Фаза три: Всеки от умиращите Привилегировани от кралската кабала е отправил предсмъртно предупреждение за "Обета на Крезимир". Тамас наема Адамат, накогашен полицейски инспектор и блестящ следовател, за да  разбере какво става. Последният Привилегирован на Адро, живеещ в изгнание в граничните планини дава исканата информация - преди да замине, Крезимир е обещал на кралете, че ако някоя фамилия бъде унищожена, той ще се завърне и ще унищожи цялата страна.
Фаза четири: По време на преврата барутните магове се сблъскват с могъща Привилегирована извън кралската кабала, която за мунити убива 5 от тях и се измъква. Преследвана от ударна група от Привилегирована на свободна практика, наемник Неутрализатор (магьосник, отказал се от достъп Отвъд, но и блокиращ чужд достъп), Таниел Двустрелни (син на маршал Тамас) - барутен маг с феноменален обхват на стрелба и младата костноока Ка-поел (магьосница, придружаваща Таниел поради личен дълг към него). Тя се оказва една от митичните предеи, сключва примирие и отправя предупреждения, че някоя ще се опита да призове Крезимир обратно.
Фаза пет: Един луд готвач твърди, че е самия Адом - бог/светец покровител на Адро. Първоначално иглежда просто като луд Чудак с дарба да прави вкусна храна от нищото. В последствие се оказва, че никак не преувеличава, но какво точно заклинание заплита - тепърва ще се разбере. Той също знае, че брат му Крезимир идва и времената ще са страховити.
Фаза шест: Задкулисните игри се оказват все по-заплетени. Следователят Адамат е поставен под контрол чрез взимането на семейството му като заложник от лорд-бизнесмен, управляващ търговска компания - основен доставчик на селитра (съставка за производство на барут) и личен съдържател на лудницата, в която е бил въдворен Адом, преди да избяга. Неговият агент в Адро отвлича най-близкия наследник на трона. Предеите изникват един след друг, включително и ректора на университета.
В края на книгата Крезимир се завърна. Тамас Двустрелни потвърди репутацията си, прострелвайки го в едновременно в окото и сърцето, но това не е достатъчно, когато си имаш работа с бог.

Харесах:
Момчетата така или иначе ще нарушат някои от заповедите. По-добре да са от онези нареждания, заради които няма да ги обесят.
***
справедливостта сама по себе си никога не е достатъчна
***
Приетото за догма не е задължително да съвпада с истината.